2 юни – поредна годишнина от смъртта на Ботев . Каква асоциация поражда това у вас? Какво чувство? Кара ли ви да се замисляте или вече сте приели свободата си, като даденост?
За мен това трябва да е тъжен, но славен ден, в който един български герой умира за една велика кауза. Ден в който всички ние трябва да сме благодарни и поне за миг да се замислим до къде стигнахме, какво направихме и какво искаме да направим за страната си. За родината си. Идват моменти от живота на едно общество, на една нация, в които то трябва да спре и да тегли чертата.
Да се замислим за каузата. За личността Ботев. И пак за каузата. Не знам дали се сещате, но Христо Ботев е загинал много млад. Млад човек, който се е борил за нещо толкова голямо, за нещо толкова велико, като свободата. Но той дори не се е борил за неговата свобода, а за ОБЩАТА, народна, българска свобода.
Как един 27-8 годишен българин решава, че трябва да рискува целия си живот за една толкова, далечна и невъзможна за тогавашните времена цел. Как съумява да организира времето, приятелите и последователите си във всичко това на фона на това, че е имал по-добри и сигурни възможности за един дълъг и добър живот? Добър, но не и свободен. Защо не е помислил за себе си само?!
Не, това не е исторически обзор върху събитията и живота на Ботев – това е социален обзор. Мисля, че на съвременно българско общество му липсват такива общи каузи, за които да се бори, мисли и живее. Липсват му национални герои. Сега сме свободни, но и не толкова. Имаме достатъчно проблеми, като страна за решаване, а продължаваме да мислим само за личното облагодетелстване, за личните си дела и проблеми, за материалното си обезпечаване. Единственото, което явно може да ни изкара от закостенялата черупка са сметките за ток. И то защото са общи, ако беше на отделни прослойки от обществото нямаше и да го отразим. Кога ще се сетим, че трябва да мислим повече за ближния си и за България, не за личното си его? Кога ще се сетим, че историята се повтаря, и винаги ще се повтаря, само времената са различни!?
Лекото пробуждане на българската гражданска съвест ми харесва напоследък. Но ще е добре и да знаем, какво искаме. Защо не вземем пример от нашите национални герои? Структурирано, умно и находчиво. Така трябва да се действа.
Ще ми се самите ние да сме по-добри, по-съвестни, по-отговорни. Страх ни е сами да поемем отговорността за спасението си. Искаме да имаме виновници, искаме да сме в страни от събитията, ако може все някой да ни е отговорен за провалите, а за успехите – винаги да намираме кусури. Няма да стане така – трябва да сме в центъра на събитията, трябва да сме отговорни и последователни. Не може да разчитаме на никой друг освен на себе си за бъдещето на страната си. Защото виждаме, какво става когато оставим действията на някой друг – той се облагодетелства по всички начини от нас и от родината ни.
Съжалявам, че пиша малко след празника на Ботев по темата, но все пак ми е важно да я засегна. А и така или иначе Ботевите дни не бива да се празнуват само в началото на месец юни. Каузата му остава вечна за България, така че трябва по-често да мислим за нея. Ако сме наистина българи.
anna's place 