Пустош в българските села

Много тъжна картинка представлява това, в което се е превърнало българското село в наши дни.

Не го констатирам за първи път, няма и да е за последен, но определено прибирайки се днес към родния край ми направи силно впечатление този факт. Тъжно е за мен, а и вярвам за повечето хора от моето и предни поколения, които буквално сме отраснали в китното българско селце при баба и дядо! Защото ние бяхме там.

В онова прекрасно лято, в което всички бяхме равни с мръсните си ръце и широките си усмивки на лица от игра до късно вечер на улицата, в онова прекрасно място, където сме се научили да бъдем силни, да обичаме и ценим природата, да знаем какво е кокошка или крава (на живо), да знаем какво е труд и какво е сладка дрямка под дървото след това.

Да ценим родителите си и техните родители. Да намерим истински другари, а не фалшиви приятели.

Там където се научихме да караме колелета, да замеряме с прашка, да се катерим  по дърветата и да падаме по коленца. Там където винаги ни чакаха баба и дядо, усмихнати и загрижени, готови да ни помогнат във всеки един момент, във всяка една трудност. Там където се правеше истинско мляко и сирене, и растяха истински зеленчуци и плодове, които дори можеш да ядеш неизмити защото са най-екологично чистите на света и растат само с редовно поливане с вода.

Там където бяхме щастливи и свързани с мястото и хората. И където успявахме да си починем истински и да се заредим с енергия.

Сега тези места са пусти и тъжни. Безлюдни и студени, пълни само със сивота и тъжни лица на угрижени стари хора, милеещи за компания и разнообразие. За веселба и искащи да бъдат чути и оценени. Къщите са полусрутени, прашни и занемарени, оставени на произвола на съдбата.

Красивото българско село за мен е лицето на България. Именно там се крие тази магия на страната ни за която всички говорят, и която много от нас са изпитали.

Жалко, че и то беше погубено с един размах, с един удар, обезглавено и съсипано. Ограбено! Много ми е мъчно защото сигурно и моите деца няма да могат да усетят неговата магия. Уви, това не е никак положително, но за тях има надежда.

Тук е мястото да благодаря на всички политици, които се постараха така целенасочено и устремено да погубят родните села, лишавайки местното население от работа и препитание през всички тези години. Разрешиха родната СЕЛЯНДУРСКА ПЛЯВА, а именно всякакъв вид мутри и безмозъчни същества да завземат поминъка и земите на българския селянин и да му оставят трохите. Пък той да се оправя, както може. Нали е БЪЛГАРИН.

Благодаря им, че се погрижиха да оставим една голяма черна дупка за наследство на нашите деца, едни полупразни села с полупразни надежди за съществуване.

За изминалата година са заличени 183 села от картата на България. Само за една година. В края на 2011 година средния брой жители в общо 393 села у нас е бил един. ЕДИН. Това означава, че за две години, близо 580 села са обезлюдени и изчезващи от картата на страната. 

Идват избори. Замислете се.