Политическа инвалидност и други недъзи

Здравейте!

Измина доста време, откакто не съм се ширила из моето малко и уютно виртуално пространство. Предполагам, че не съм липсвала особено много на драгия читател, а ако е било така – то нека приеме моите най-искрени извинения.

Това, което ме провокира отново да се изявя, е актуалната ситуация у нас. Така наречената, „политическа ситуация“ в България, де.

Нереално е колко политическа инвалидност цари в момента около и пред нас. За моите скромни 28 години, толкова недъгави и осакатени, от каквито и да е качества, „политици“ не бях виждала. Толкова неграмотност, политическа инвалидност и всякакви други негативни качества, включително и морални недъзи, сякаш не са ни се случвали или поне не са били така силно концентрирани на едно място, по едно и също време. Направо ме е страх да си помисля, какво ни очаква занапред.

Потрес е състоянието, което най-добре може да опише ситуацията у нас в момента. Само за миг си представете картинката, която представляват действията на българският политически елит отстрани и начина, по който той влияе на нашата изстрадала родина. И най-вече върху нашият изстрадал, беден и жалък народ. Направо да ти се приреве.

Докато ние стоим и гледаме този абсолютен цирк, който се разиграва пред очите ни (за който изцяло сме си виновни само и единствено НИЕ), така наречените депутати от всички политически партии вече гордо са яхнали белите коне на кухата слава и смело порят жалкия политически вятър, който ги вее. И тук не говорим само за липса на каквато и да е държавническа отговорност и чувство за дълг – тук говорим за тотално самозабравили се лица, които дори не знаят какво говорят. Дори не могат да ме излъжат качествено. Инфантилният фейс на масата „политици“ у нас, които се канят да топлят изтритите депутатски седалки в Народното събрание през новият мандат е направо отблъскващ.

Не знам, кое е по-силно, като чувство у мен – срамът или гневът. Май засега надделява гневът. Толкова фалшива игра, дори и най-осакатеният и лишен от талант актьор, не може да изиграе, дори и да иска. Опитват се да ми кажат, как едва ли не сега на вратовете си ще стъпят, само и само да се образува правителство. О, колко благородно, наистина. Играят някакъв фалшив спектакъл на загриженост и на привидна сплотеност и компромиси, макар че всички много добре знаем, че не се понасят, че не могат НИКОГА и по никакъв начин да надмогнат себе си в името на родината. Или това, което е останало от нея.

И какво би било едно такова насила направено правителство?? На некомпетентния, неграмотен и недъгав политически елит ли?? На този, който мазно лъже 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и си мисли, че е останал някой, който да му вярва? Наистина жалка гледка. Защо просто не си го признаем – на вас не ви пука за държавата България и нейния суверен, и на суверена не му пука за вас? Избрал ви е по милост, защото няма много избор. А да не говорим, че дори и половината от него не ви е избрал. Не е избрал никой от вас. Сещате се защо. Избрал ви е защото, все пак е останал някакъв процент българи, които сляпо и наивно избраха надеждата от кутията на Пандора, която отворихме преди 20 и няколко години. От нея остана само това – надеждата. Всички зли неща бяха свободно пуснати и ни унищожават последователно.

Защо, по дяволите, да играем тези фалшиви роли на загрижени държавници (силна дума е това за българският политик, чийто синоним може да бъде само и единствено – изменник), и вярващи избиратели, а не си го кажете направо, че ни ви дреме и пука и искате само да облагодетелствате собствения си жалък животец? Така поне ще играете честно. Така поне всички ще сме свалили картите на масата. Ние, не че не си го знаем, но друго си е да имаш смелостта да си признаеш.  Ама то и за това се изискват качества, като смелост например. А такава, вие нямате драги ми политици. Не ви остана никаква човешка черта, всичко се е изродило и вече генно се предава в поколенията във фамилиите ви. Дори не ме е жал за вас.

Не ме е жал и за българите, които сами си направихме всичко. От така наречения Преход до наши дни, ние не направихме абсолютно НИЩО за да променим ситуацията. Да, имаше някакви рехави протести, тук таме някакво гражданско общество, което не издържа много на натиска. Фалшиви лица на загрижени сънародници, изявяващи се най-вече по сутрешните блокове. Такива неща. Сами допуснахме да се стигне до тук и сами ще си сърбаме надробеното. Жалко са бъдещите поколения, защото и те, както и моето поколение ще сърбат пресолена чорба на родителите си, както ние сърбахме тази на предните поколения.

Стойте и чакайте да падне тавана  – докато бат Бойко, Радан, Местан и други странни човекоподобни същества, опитващи се да приличат на политици, се мъчат да ви промият мозъците, а вие ясно виждате, че го правят, и ви диктуват как ще живеете вие, вашите родители и вашите деца, наистина мога да кажа, че си го заслужаваме.

Не искам да се образува правителство. Не искам фалшив цирк, фалшиви роли, този театър вече сме го гледали. Най-много да се стигне до нови избори след някой месец, но лично аз предпочитам да се срине цялата държава и да си го караме на самотек. То така или иначе досега си беше така, само някой друг държавник се правеше, че ни управлява. Виж в свалянето на правителства, задобряхме наистина. Нищо, че после пак си ги избираме същите.

Но за нас и това си беше много, като гражданска изява….Сега, като ни бръкнат пак в джоба през зимата, и когато пак няма да имаме пари да си платим тока, сигурно пак ще се присетим, в какъв фалш живеем. Ама то пак ще е временно и само защото ни засяга индивидуално. Няма значение вече цялото, няма значение, че трябва точно в такива моменти да сме обединени и силни заедно, защото само когато бъдем засегнати индивидуално, тогава се сещаме, че сме българи и имаме право на глас. През другото време си живуркаме. Недъгави и осакатени от всякак морал и чувство на дълг.

Политическата  инвалидност и недъзите на българското общество съжителстват синхронно вече повече от 25 години. Защо да променяме ситуацията, наистина?